22.12.2015 г., 21:34

Никога не съм искала да те боли

649 0 0

Никога не съм искала да те боли.
 И себе си не съм искала да наранявам.
Но от любовта ми казаха „тежи”...
Опитах се и с друго да сравнявам...

Истинаха последните ми думи,
загубиха се нейде в необята.
Колко пъти с тебе все се губим,
намираме се после...някъде в тъгата.

Забързах да отворя хиляди врати,
опитах се във тях да се намеря.
И всички казваха „върви, върви”,
любовта си на мерилка сложих да премеря.

Тежеше, колкото земята като цяло,
заедно с всичките й живи същества.
Тогава се обличах само в бяло,
исках болката си, най-смирено, да я залича.

Закрих очите си с мастило,
преструвах се, че нямат граници мечтите.
А всичко беше просто много сиво,
и само болката ми миеше петите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...