Dec 22, 2015, 9:34 PM

Никога не съм искала да те боли

  Poetry » Other
653 0 0

Никога не съм искала да те боли.
 И себе си не съм искала да наранявам.
Но от любовта ми казаха „тежи”...
Опитах се и с друго да сравнявам...

Истинаха последните ми думи,
загубиха се нейде в необята.
Колко пъти с тебе все се губим,
намираме се после...някъде в тъгата.

Забързах да отворя хиляди врати,
опитах се във тях да се намеря.
И всички казваха „върви, върви”,
любовта си на мерилка сложих да премеря.

Тежеше, колкото земята като цяло,
заедно с всичките й живи същества.
Тогава се обличах само в бяло,
исках болката си, най-смирено, да я залича.

Закрих очите си с мастило,
преструвах се, че нямат граници мечтите.
А всичко беше просто много сиво,
и само болката ми миеше петите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...