15.02.2024 г., 6:42

Никога вече

959 3 8

Никога повече, никога вече –

тъй увещаваш се дълго, човече.

Няма в неистини вяра да хвана –

духаш си кашата, вриш във казана.

 

Гледаш под лупа,станал си мнителен,

кой те поднася, кой е съмнителен.

Гониш изгода, броиш дивиденти,

после натрупал си куп прецеденти.

 

Само понякога стигаш до никога,

връзвайки рисково входа за изхода.

И преповтаряш отчаяно ребуси,

търсейки трескаво пътя към себе си.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Зарадвахте ме с появата си, бъдете много успешни!
  • Разкош, Светулче!💗💗💗
  • Светличке, не е лесно, но е задължително човек, съзнаващ себе си и времето, в което живее, да търси чрез своите решения възможности да постигне вътрешен мир и да живее съгласно своята цялостност. Много хубав стих, поздравления!
  • Благодаря ви за поощрителните думи!
  • Който се зарича:"Никога повече!" вече е на път да опровергае себе си.
    Колко ли време ще продължи заричането?И колко пъти ще повторим грешките си?Импулсите на чувствата твърде често вървят по пътеката разочарованието. 🤔
    Поздравления, Светла!🙏

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...