9.11.2010 г., 13:16 ч.

Никога вече 

  Поезия » Любовна
849 0 6

Дори и да остане между нас
любов която всеки не повтаря
при теб не ще се върна вече аз
сърцето ми от мъка да изгаря

Очите от сълзи да изтекат
от спомените аз да полудея
към тебе ще затворя всеки път
животът ти обречен е на нея

Единствено във моята душа
дълбоко само там ще те запазя
но няма да ти върна любовта
която само в себе си ще пазя

© Красимира Касабова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пишеш прекрасно!
  • Е добре Деспотия
    нека тогава краят му да е
    ДОРИ И ВСЯКА ДРУГА ДА ПОГАЗЯ
  • Поздравления !
  • Почти ми хареса. Подразни ме липсата на пунктуация. А и "запазя-пазя" е тавтология, а не рима.
  • Много хубав стих!


  • Вуе, Вуе, Lоve!
    / по Вика Май /

    Ще те преболедувам, без рецидиви.
    Всичките доктори, на майната им, ще пратя!
    Ще преживея! И пак ще обичам красиво!
    Имам девет живота... От Бог, на Земята...

    Всичките спомени на парцали ще сторя...
    Ще се прокрадвам отново в сънища чудни...
    През порти ще влизам... Ще скачам стобори...
    Земен ще бъда и Грешен, и Блуден...

    P.S.
    Ти не звъни... Дразнят ме звуците,
    когато не търся повод за среща...
    - Bye, bye, love! - запяват олуците,
    а песента им изчезва в Горещото...

    Зем.
Предложения
: ??:??