Дори и да остане между нас
любов която всеки не повтаря
при теб не ще се върна вече аз
сърцето ми от мъка да изгаря
Очите от сълзи да изтекат
от спомените аз да полудея
към тебе ще затворя всеки път
животът ти обречен е на нея
Единствено във моята душа
дълбоко само там ще те запазя
но няма да ти върна любовта
която само в себе си ще пазя
© Красимира Касабова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
