Nov 9, 2010, 1:16 PM

Никога вече

  Poetry » Love
1.2K 0 6

Дори и да остане между нас
любов която всеки не повтаря
при теб не ще се върна вече аз
сърцето ми от мъка да изгаря

Очите от сълзи да изтекат
от спомените аз да полудея
към тебе ще затворя всеки път
животът ти обречен е на нея

Единствено във моята душа
дълбоко само там ще те запазя
но няма да ти върна любовта
която само в себе си ще пазя

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Касабова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...