Moira (Мойра)
88 1259
4.08.2006 г., 22:25 ч.

Никои 

  Поезия
933 0 15

(аз и ти)


- Здравей, изглежда малко се забавих,
отдавна ли стоиш и чакаш?
Погледна ме, но без да се изправи:
- Почивам си, докато дойде влака.

- А името ти?... Колко интересно,
сами сме посред нощ на тази гара.
- Питаш ме, а ти известно,
аз съм Никой – сякаш ми се скара.

- Гледай ти, това е съвпадение!
Търсих те и ето, че те срещнах.
- Никоя?! – гори в недоумение –
намерих те за да ти кажа нещо.

- Аз те намерих – мило го поправям.
- Защото аз го пожелах, помни!
Ще те обичам и ще те оставям,
ще бъдем заедно, дори да сме сами.

Защото Никой съм, аз Никоя желая,
и всичко съм и нищо съм в едно.
Започвам без да сложа края,
безкраен съм, като във колело.

Вървя отхвърлен, не обичан,
Никой съм, не ме познават.
Красива си... – едва изрича,
- И ти, но ТЕ не осъзнават!

И аз съм Никоя и мен ме мразят,
перверзна съм и съм невинна.
Еднакво ме издигат и ме газят,
скандална съм, но съм и фиНа...

И застанахме двама ръка за ръка,
че в свят на великани и джуджета бяхме.
Rазлични и презрели тази суета,
Никои – към Нищо, полетяхме.

 

© Мойра Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??