Никои
(аз и ти)
- Здравей, изглежда малко се забавих,
отдавна ли стоиш и чакаш?
Погледна ме, но без да се изправи:
- Почивам си, докато дойде влака.
- А името ти?... Колко интересно,
сами сме посред нощ на тази гара.
- Питаш ме, а ти известно,
аз съм Никой – сякаш ми се скара.
- Гледай ти, това е съвпадение!
Търсих те и ето, че те срещнах.
- Никоя?! – гори в недоумение –
намерих те за да ти кажа нещо.
- Аз те намерих – мило го поправям.
- Защото аз го пожелах, помни!
Ще те обичам и ще те оставям,
ще бъдем заедно, дори да сме сами.
Защото Никой съм, аз Никоя желая,
и всичко съм и нищо съм в едно.
Започвам без да сложа края,
безкраен съм, като във колело.
Вървя отхвърлен, не обичан,
Никой съм, не ме познават.
Красива си... – едва изрича,
- И ти, но ТЕ не осъзнават!
И аз съм Никоя и мен ме мразят,
перверзна съм и съм невинна.
Еднакво ме издигат и ме газят,
скандална съм, но съм и фиНа...
И застанахме двама ръка за ръка,
че в свят на великани и джуджета бяхме.
Rазлични и презрели тази суета,
Никои – към Нищо, полетяхме.
© Мойра All rights reserved.
