Раните на душата
почти неличими.
Всеки ги има.
И са като тези
кътчета самотни
по света, където
като че ли никой
никога не ги върви.
И като че ли те
винаги крещят ни,
че никъде и никого
не ще ги чуе и излекува.
Но от опит вече
знам, ще се появи
човека, който с
обич ще ни прегърне.
© Теодор Тедсън Всички права запазени