17.06.2010 г., 10:15 ч.

Никоя 

  Поезия » Любовна
701 0 3

За пореден път отричам се от себе си
и моля се да бъда друга.
За някого да стана нещо си,
а не просто някаква заблуда.

Отричам се, захвърлям си душата
и крещя с прощален зов...
бих подарила я дори на Сатаната,
единствено за мъничко любов.

Прости ми за отминалите грешки,
защото аз вече ти простих
и макар да беше тежко,
най-свидното си с тебе споделих.

Пусни ме, сега си заминавам -
просто скитница съм без душа.
След време може и да съжалявам,
че поех по пътя си сама.

© Криси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??