Никоя
За пореден път отричам се от себе си
и моля се да бъда друга.
За някого да стана нещо си,
а не просто някаква заблуда.
Отричам се, захвърлям си душата
и крещя с прощален зов...
бих подарила я дори на Сатаната,
единствено за мъничко любов.
Прости ми за отминалите грешки,
защото аз вече ти простих
и макар да беше тежко,
най-свидното си с тебе споделих.
Пусни ме, сега си заминавам -
просто скитница съм без душа.
След време може и да съжалявам,
че поех по пътя си сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
