Jun 17, 2010, 10:15 AM

Никоя 

  Poetry » Love
717 0 3

За пореден път отричам се от себе си
и моля се да бъда друга.
За някого да стана нещо си,
а не просто някаква заблуда.

Отричам се, захвърлям си душата
и крещя с прощален зов...
бих подарила я дори на Сатаната,
единствено за мъничко любов.

Прости ми за отминалите грешки,
защото аз вече ти простих
и макар да беше тежко,
най-свидното си с тебе споделих.

Пусни ме, сега си заминавам -
просто скитница съм без душа.
След време може и да съжалявам,
че поех по пътя си сама.

© Криси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??