Никоя
И вън е тъмно, а ти не си до мен...
Къде е всичко свързано с теб?!
Изчезна просто, отлитна с вятъра,
а ти ми липсваш повече от всякога.
Няма те, отиде си от мен,
забрави ме, загърби любовта ми към теб... остави ме...
Останах тук с мисълта за теб, изгаря тя... сърцето ми руши...
Обичам те завинаги!
Но ти не чуваш мойте думи, минало за теб е всичко помежду ни...
А колко искам ти да ме прегърнеш и радостта ми да възвърнеш...
Но целувките твои сладки,
ще си спомням аз само за тях.
Ти обикна друга жена
и аз съм просто Никоя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Всички права запазени
