Oct 17, 2008, 12:51 AM

Никоя

  Poetry » Love
588 0 1

И вън е тъмно, а ти не си до мен...

Къде е всичко свързано с теб?!

Изчезна просто, отлитна с вятъра,

а ти ми липсваш повече от всякога.

Няма те, отиде си от мен,

забрави ме, загърби любовта ми към теб... остави ме...

Останах тук с мисълта за теб, изгаря тя... сърцето ми руши...

Обичам те завинаги!

Но ти не чуваш мойте думи, минало за теб е всичко помежду ни...

А колко искам ти да ме прегърнеш и радостта ми да възвърнеш...

Но целувките твои сладки,

ще си спомням аз само за тях.

Ти обикна друга жена

и аз съм просто Никоя...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е, Моника, хареса ми!
    Не си никоя, миличко, ще дойде истинската любов и при теб!
    Прегръщам те!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...