Нима е грях
Нима е грях
Нима е грях, че те обичам до полуда?
Нима било е всичкото лъжа?
Защо повярвах във една заблуда?
Защо си тръгна и за теб тъжа?
Къде са бляновете, с теб мечтани?
Къде са нощите, изпълнени с любов?
Останаха душите разпиляни -
и сам посрещам всеки изгрев нов.
Постелята до мен е вече празна,
(макар че всъщност и това ми взе),
остана само мъката огромна
изпълнила безкрайното небе!
Дори и телефонът онемял е,
не вдигаш, пак го чакам до зори
и само споменът за тебе цял е,
а болката в сърцето ми гори.
Да беше казала поне защо!
Нима не ти отдадох любовта си?
Кажи, какво ти липсваше? Какво?
Къде изгуби ти страстта си?
На друг ли я отдаде и кога?
Това за мене тайна си остана!
И сам напред ще продължа,
между „Разпни го" и "Осанна”!
Любомир Попов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
