В празната стая с четири стени,
аз вече час стоя и за тебе мисля,
о, прости...
За тебе... За кой друг да мисля?
Нима е грях, кажи?
По тебе аз луда да тичам...
Нима е грешка, кажи?

Мълчание... вече стана ми тежко...
Кажи, нима е грешка, кажи?...
До болка обичам, нима е лъжа?
И пак... И пак ме боли...

Не зная дали да вярвам
на твоите думи, кажи?
Или в хорското мнение
аз да се вслушвам, кажи?
Не зная, о, прости... И май пак сгреших...

Дали е краят близо...?
Дали е вечността пред нас?
Нима аз грешка правя?
Нима?... Кажи?...