Огледалце на стената, кажи!
Защо в очите ми виждаш сълзи?
Нима за тъгата ми няма виновен?
Защо ли се чувствам дърво без корен?
Защо на парченца сега съм разбита?
И болка изпитвам, насила прикрита?
Нима съм заслужила свойта вина?
За нея си плащам на всяка цена.
Кажи, огледалце защо е така?
Животът играе си с мойта съдба!
© Виктория Тасева Всички права запазени