Нима ти забравила си вече
Нима ти забравила си вече
Нима ти забравила си вече
първата целувка в нощта,
нима съдбата ни обрече
да се срещнем с наведена глава.
Често аз ти пожелавах,
щастлива с други бъди,
но днес болката от спомен
напира в моите гърди.
Чувствам, че още те обичам,
но ти си далече от мен.
Някога ти разпали ми живота,
но сега живея в черен ден.
Аз съм беден, но имам сърце
с което да те стопля в нощта.
Днес окови са забити
в нещастната моя душа.
Ний бяхме непознати хора,
срещнали се един път в нощта,
тогава предложих ти живота -
да бъдеш с мен до края на света!
Моята мъка сама ще скита
в пространството на вечния зов,
моята мъка с една дума е обвита -
моята мъка се нарича любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитьр Димитров Всички права запазени
