Нирвана
На Балкана ръцете да хвана,
и да стана момче от трева –
да поема по друм от стомана;
и да бъда искра през нощта.
Да запея за дните в очите,
и стаения в устните зов –
за ранения вик на петлите,
и бленувана в дните любов.
Да се смея, обичам и имам,
да вирея, целувам и бдя –
от лъчите си рими да взимам,
за да вая дете за света…
Да подам на душата нирвана,
и пътеката своя избрал,
на екрана сълза да остана,
разтопена в кръга на финал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
