3.11.2018 г., 12:09 ч.

Нирвана 

  Поезия » Философска, Гражданска
352 4 10

На Балкана ръцете да хвана,
и да стана момче от трева –
да поема по друм от стомана;
и да бъда искра през нощта.

Да запея за дните в очите,
и стаения в устните зов –
за ранения вик на петлите,
и бленувана в дните любов.

Да се смея, обичам и имам,
да вирея, целувам и бдя –
от лъчите си рими да взимам,
за да вая дете за света…

Да подам на душата нирвана,
и пътеката своя избрал,
на екрана сълза да остана,
 разтопена в кръга на финал.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??