Нишка
539
0
1
НИШКА
Цветни сънища събирам -
да нахраня душата с нежност.
Сред словата се прибирам,
в сини нощи безметежни.
Времето върти вретено,
Години - възел върху възел.
Ех, колко спомени стаени -
редят житейския ми пъзел.
Не искам нишката да спира,
дните в спирала се извиват.
Оставям след мене диря.
Надеждата е още жива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
