Нишка

Poetry

538 0 1

НИШКА

Цветни сънища събирам -

да нахраня душата с нежност.

Сред словата се прибирам,

в сини нощи безметежни.

Времето върти вретено,

Години - възел върху възел.

Ех, колко спомени стаени -

редят житейския ми пъзел.

Не искам нишката да спира,

дните в спирала се извиват.

Оставям след мене диря.

Надеждата е още жива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ВаняИ (Ваня Иванова)

Много ми хареса този стих!Браво!

2009-07-02T23:17:32+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0