Jul 2, 2009, 12:31 PM

Нишка 

  Poetry
392 0 1

          НИШКА

 

Цветни сънища събирам -

да нахраня душата с нежност.

Сред словата се прибирам,

в сини  нощи безметежни.

 

Времето върти вретено,

Години - възел върху възел.

Ех, колко спомени стаени -

редят житейския ми пъзел.

 

Не искам нишката да спира,

дните  в спирала се извиват.

Оставям след мене диря.

Надеждата е още жива...

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??