Нишката живот
Отварям си очите, поглеждам през прозореца,
„захапваме” се двама със деня
и няма време ритуално - за кафета и цигари...
Очаквам лъчезарното кълбо от светлина.
Греба със пълни шепи от живота си,
и с твърда крачка все вървя напред,
изпридам нишка от живота си, плета
послания и мъдрости от всеки покрай мен.
Назад - напред, напред - назад
полюшва се махалото - Живот...
И всеки такт отмерва ден,
а той е като нишката - изпреден епизод.
Във плетката, напред дори да има стъпки
развиваме кълбото си съвсем сами,
но правим крачки и назад, и свивки,
невъзможно е обаче нов живот да оплетем.
И свивка, две, а после пак наляво,
във края ластика добре да изплетем,
че умора сладка е животът ни - махало
и мисъл, че е даден цял, а не от ден за ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
