Отварям си очите, поглеждам през прозореца,
„захапваме” се двама със деня
и няма време ритуално - за кафета и цигари...
Очаквам лъчезарното кълбо от светлина.
Греба със пълни шепи от живота си,
и с твърда крачка все вървя напред,
изпридам нишка от живота си, плета
послания и мъдрости от всеки покрай мен.
Назад - напред, напред - назад
полюшва се махалото - Живот...
И всеки такт отмерва ден,
а той е като нишката - изпреден епизод. ...