Нишки
Как отминаха толкова години -
като прозорци на експресен влак?!
Аз през теб или ти през мен премина
тъй незримо, свят несвят?
Дали някакво значение има?
Нали съм вече на отсрещен бряг -
защо тогава
все озъртам се назад?
Нещо да не съм забравил,
пресичайки напряко този град,
нещо, което в душата
си остава...?
Може! Щом така неизлечимо
времето в този свят изтича,
защо в човека от въздишки
да не се усукват
неми нишки...
Точно те опъват ме така,
сякаш вечно ще живея,
с тях омотах си аз света
и сега на люлка се люлея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
