Нищо
Агресивна покана получих,
хората в сърцата улучих...
Вървя напред и гледам славно,
обръщам се всичко зад мен изгнива бавно.
В ръждясала стомана душата ми е окована...
Обърнах се отново напред,
чувствах се лек вървях всякаш летях.
Реших пак назад да се обърна
и какво да зърна?
Вече не виждах нищо,
нито тъмнина, нито светлина.
Все едно беше изчезнал света,
просто нищо в нищо приливащо...
Въпреки това продължих да плувам,
за себе си ще гласувам!
Появиха се хора от нищото,
избивайки се за нищото...
Кръв се лееше като водопад,
сняг заваля светът стана непознат...
Падаха бебета от облаци машини,
на земята се разцепваха като счупени картини...
Кръвта се набиваше в очите ми...
Порядък и хаос съюзени в едно,
в едно много по-зло!
Отново се събуждам не в моето легло...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлозар Андреев Всички права запазени
