Когато нямаш нищо и сърцето ти е празна гара,
когато не намираш щастие, дори в поредната цигара,
когато изгревът далече е, а небето - черно,
когато сърцето трепери, само, наранено от щастие неверно.
Когато изборът е между пътища безброй,
когато сам си в тъжния порой,
когато локвите сълзите сбират,
когато просяците твоите пари презират.
Когато мълния раздира празното поле,
когато видиш как умира усмивката на дете,
когато сънят е лукс безценен,
когато дарбата е порок безмерен.
Когато любовта обърнала е гръб,
когато подлостта завлича те до ръб,
когато океан блести в очите на приятел,
когато радост получиш от лъжите на предател!
© Кати Петкова Всички права запазени