Когато нямаш нищо и сърцето ти е празна гара,
когато не намираш щастие, дори в поредната цигара,
когато изгревът далече е, а небето - черно,
когато сърцето трепери, само, наранено от щастие неверно.
Когато изборът е между пътища безброй,
когато сам си в тъжния порой,
когато локвите сълзите сбират,
когато просяците твоите пари презират.
Когато мълния раздира празното поле,
когато видиш как умира усмивката на дете,
когато сънят е лукс безценен,
когато дарбата е порок безмерен. ...