Нищо
Живот в смъртта
и смърт в живота,
една дума,
прокоба дълбока.
Една сълза
и тя е жестока,
раняваща не мен и теб,
убиваща живота.
Вървя натам,
към края на началото,
не се преструвам,
заради тебе аз не спрях,
а чаках новото,
и стенех, мразех и крещях.
И пътят труден е,
това е ясно,
и раната е чуждо място,
за теб е то недостижимо,
за теб е то непоносимо.
Пълзя през следите нестихващи,
през сезоните на чувствата,
през главата ми
мисъл минава
ето го..., това е...,
усетих края.
Краят е дълбок и всепроникващ,
вик от дълбините на разума,
стих от очертанията на думата казана.
Целуни ме за началото,
или за края,
за нощите пропуснати във рая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
