Нищо
Живот в смъртта
и смърт в живота,
една дума,
прокоба дълбока.
Една сълза
и тя е жестока,
раняваща не мен и теб,
убиваща живота.
Вървя натам,
към края на началото,
не се преструвам,
заради тебе аз не спрях,
а чаках новото,
и стенех, мразех и крещях.
И пътят труден е,
това е ясно,
и раната е чуждо място,
за теб е то недостижимо,
за теб е то непоносимо.
Пълзя през следите нестихващи,
през сезоните на чувствата,
през главата ми
мисъл минава
ето го..., това е...,
усетих края.
Краят е дълбок и всепроникващ,
вик от дълбините на разума,
стих от очертанията на думата казана.
Целуни ме за началото,
или за края,
за нощите пропуснати във рая.
© Силвия All rights reserved.
