10.04.2007 г., 12:17 ч.

НИЩО ДОБРО 

  Поезия
473 0 9
Нищо не мога да сторя,
преобърна се моят свят.
Спрях вече и да говоря,
задушава ме мръсният град.
Всичко е непознато,
обградено е от болка и тъга.
Но от мен бе осъзнато
в деня, в който ме остави сама.
Картини, така старинни,
ме отблъскват със своята грозота.
А преди ми се струваха невинни
и ме привличаха с необикновена красота.
Небето е така мрачно,
черни птици отлитат на юг.
А аз се чувствам неудачно,
че те следя и чакам да минеш оттук.
Пейката от мъка е прогнила,
отдушник на толкова разказани съдби.
Как бих искала досега да съм разкрила,
дали и ти на нея си проливал сълзи.
Дървото е оголено,
изпокапаха му всички листа.
От мъка то е отровено,
щом разбра и моята съдба.
Тревата е жълтеникава,
прегънала се е под тежестта.
Все пак тя отдавна е свикнала,
постоянно да я тъпчат хората.
Но аз не съм като тях,
не съм привикнала на зло.
Най-после осъзнах,
че от теб не мога да очаквам нищо добро.

© Ванина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Цвети!
    Всичко хубаво!
  • Страхотен стих, Вани! Дори и да боли, най- важното е да запазиш доброто в себе си! Поздрави!
  • Все пак в живота има и хубави неща!Няма само лоши!
  • кое е добро ....
  • За всичко има време...
  • и аз се чувствам така.. надявам се скоро да осъзная това,което си осъзнала и ти,колкото и болезнено да е.. /6/
  • позната ситуация.
  • Най-тежко е да си излишен там,където си бил необходим!
  • Хубаво е че си се осъзнала,дано в душата ти нахлуе нова пъстрота и нови надежди.
Предложения
: ??:??