Нищо не мога да сторя, преобърна се моят свят. Спрях вече и да говоря, задушава ме мръсният град. Всичко е непознато, обградено е от болка и тъга. Но от мен бе осъзнато в деня, в който ме остави сама. Картини, така старинни, ме отблъскват със своята грозота. А преди ми се струваха невинни и ме привличаха с необикновена красота. Небето е така мрачно, черни птици отлитат на юг. А аз се чувствам неудачно, че те следя и чакам да минеш оттук. Пейката от мъка е прогнила, отдушник на толкова разказани съдби. Как бих искала досега да съм разкрила, дали и ти на нея си проливал сълзи. Дървото е оголено, изпокапаха му всички листа. От мъка то е отровено, щом разбра и моята съдба. Тревата е жълтеникава, прегънала се е под тежестта. Все пак тя отдавна е свикнала, постоянно да я тъпчат хората. Но аз не съм като тях, не съм привикнала на зло. Най-после осъзнах, че от теб не мога да очаквам нищо добро.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Всичко хубаво!