НИЩО ДОБРО
Нищо не мога да сторя,
преобърна се моят свят.
Спрях вече и да говоря,
задушава ме мръсният град.
Всичко е непознато,
обградено е от болка и тъга.
Но от мен бе осъзнато
в деня, в който ме остави сама.
Картини, така старинни,
ме отблъскват със своята грозота.
А преди ми се струваха невинни
и ме привличаха с необикновена красота.
Небето е така мрачно,
черни птици отлитат на юг.
А аз се чувствам неудачно,
че те следя и чакам да минеш оттук.
Пейката от мъка е прогнила,
отдушник на толкова разказани съдби.
Как бих искала досега да съм разкрила,
дали и ти на нея си проливал сълзи.
Дървото е оголено,
изпокапаха му всички листа.
От мъка то е отровено,
щом разбра и моята съдба.
Тревата е жълтеникава,
прегънала се е под тежестта.
Все пак тя отдавна е свикнала,
постоянно да я тъпчат хората.
Но аз не съм като тях,
не съм привикнала на зло.
Най-после осъзнах,
че от теб не мога да очаквам нищо добро.
преобърна се моят свят.
Спрях вече и да говоря,
задушава ме мръсният град.
Всичко е непознато,
обградено е от болка и тъга.
Но от мен бе осъзнато
в деня, в който ме остави сама.
Картини, така старинни,
ме отблъскват със своята грозота.
А преди ми се струваха невинни
и ме привличаха с необикновена красота.
Небето е така мрачно,
черни птици отлитат на юг.
А аз се чувствам неудачно,
че те следя и чакам да минеш оттук.
Пейката от мъка е прогнила,
отдушник на толкова разказани съдби.
Как бих искала досега да съм разкрила,
дали и ти на нея си проливал сълзи.
Дървото е оголено,
изпокапаха му всички листа.
От мъка то е отровено,
щом разбра и моята съдба.
Тревата е жълтеникава,
прегънала се е под тежестта.
Все пак тя отдавна е свикнала,
постоянно да я тъпчат хората.
Но аз не съм като тях,
не съм привикнала на зло.
Най-после осъзнах,
че от теб не мога да очаквам нищо добро.
© Ванина All rights reserved.
