Кокошка си. Това нали е ясно?
До гълъбица няма да израснеш.
В перспектива, вярно, е ужасно,
защото на дръвника ще угаснеш...
В бунището е писано да ровиш
и там е твойто смрадно Елдорадо.
Богатствата, доколкото изровиш,
доставят във деня ти тиха радост.
Плетът за теб е хоризонта близък,
мечтите ти нататък не отиват.
Петелът, ако е до теб наблизо,
като му скимне, страстно те покрива.
Главата ти във белези е цяла,
вратът ти също е проскубан доста.
Да го отхвърлиш ти не би посмяла,
защото кой ще те опложда после?
Да скочиш можеш само до стобора,
да известиш, че днес яйце си снесла...
Посестримите, щъкащи из двора,
едва ли новината би потресла..
Обречена си да не знаеш, драга,
какво отгоре гълъбите виждат...
То по условие не се полага
и в профила ти то не се предвижда...
Това е. Няма нищо лично тука.
Животът е на всеки програмиран.
Един до края чопли из боклука,
а друг Съдбата пък до гроб подпира!...
© Роберт Всички права запазени