19.05.2020 г., 11:05 ч.  

Нищо лично 

  Поезия » Друга
311 7 32

© Ирина Колева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Малко ураганно, малко с пожълтели от бяс очи, малко задавена от ругатни, но никога лично 😉
    Наде, Иво, Ангелче, привет ви 😍

    Коментарите....Ах те, да❣
  • Ураганът отнася всичко по пътя си. И "нищо лично", разбира се.
  • )))
  • Лелееее, Целувчице!!! И на това му викаш - Нищо лично???
    Горкият, за съжаление е...
    Много ми харесва стилът ти, различен и пленителен (поне за мен ) с тези образи! Невероятна си!
    ПП Коментарите са супер Какво по- хубаво от това да се наладиш на великолепна творба и страхотни коментари Ето ти и една целувчица 💋
  • 😉Нищо лично.
    Благодаря ти, Искре 🌼
  • Уау! Само така Хареса ми финалът, много обичам произведения със силен финал, твоето е точно такова. Поздравления.
  • Мислено го минах и през месомелачка, Васе!.
    И взе, че ми мина 🤩
  • Ма как да не е лично, ИринаКис!? Та ти човека го направи на юфка!? 😜
  • Благодаря, Бри!
    А за коментарите на Юри и Георги, такива са, да. Всичко, което връща желанието за добро и светлина, е великолепно🥀🌞
  • Поглеждам те озадачена: "Цяла ли съм?!"
    Ти ли покани в стаята щурците?
    Ти ли бе този, който спа със Дявола
    и си прострял дъгата на корниза?!

    От хладните ти пръсти ли се ражда
    усмивката ми? Или от желание...
    Опирам чело в челото ти. Остани...
    Аз нямам за какво да ти прощавам.

    Юри, ако това не е изненада, не знам кое друго е! Приятна 🌸
    Но за музите като казвам, не лъжа. Аз никога не лъжа 😍

    Стойчо, благодаря ти! На страната на любовта и на оцеляването също 🌷

    Пепи, каквото и да кажеш, няма да сбъркаш 🤗🌸
  • Много интересна образност.
    И страхотни поетични коментари!
  • Събуждам се преуморена от цинизъм.
    Студено е и сънищата ми болят.
    А някой (без претенции за милостивост)
    наметнал ме е със копринен шал.

    И този шал ме връща на земята,
    "просмуква" се в сърцето ми от лед,
    задавя ме...усещам се да плача.
    Защо съм вярвала, че жива съм без теб?!

    За мен е удоволствие, Георги. Благодаря ти 🥀
  • Силно! Като заклинание... или заколение се казваше?!
    Поздравления!
  • Когато чувствата са подложени на изпитание:природата е на страната на любовта!
    Поздравления за написаното от теб, Ирина!
  • Цвете, Лиа, Силве, пожелавам ви огнените каляски на любовта. Моята е ледена, на забрава...
    Благодаря ви, момичета
    🥰
  • Много е добро, Ирина. Усетих вятъра в косите ти и чух камшиците.
  • Дейка, митологиите може! Питиетата не😍
    Чин чин 🍸🍸🍸🍸🥳

    Руми, тя дяволската свобода не е от Дявола, от главата ми е
    А и любовта сама ме намира. Обичам си ги и двете 😍🌸
    Димо, не е чак толкова страшно. "Карам" с вериги още🤭
  • Вдъхновение, за летящи огнени истории. Прекрасна лирическа!
    Не на всеки му се отдава да пише в такъв образ.
  • Тоз дявол в теб събуди ангел бял
    и той сега въм мен лети, лети.
    Намятам те със мек любовен шал,
    и нека видим Кой ще победи...

    Дали цинизмите ще победят
    онези думи с аромат на роза
    с нежно розав, дъхав цвят,
    дали ще стане стих от тази проза...

    Дали от пламъците в теб ще заблести
    една прекрасна, нежна пеперуда,
    в която ти, в която ти, в която ти,
    ще бъдеш в щастието свое луда...

    И тези демони дали ще станат прах
    пред ангелското галене с пера?
    Защо да бъде всичко само грях,
    Когато избор друг пред тебе има...

    И ангелът във мен сега целува
    със дъх горещ и шепне ти мечти...
    Попитай се сама, дали си струва,
    да бъдеш дявол в своите очи...

    Позволих си и аз нещо тук на един дъх да излея...
  • “Ще стихнат ветровете вихрогонни
    в краката ми и аз ще се кача
    в каляска ледена, и бясно ще препусна
    по пътища, обратни на света.” !!!

    Много хубаво!
  • Ирина, разбрах те, но да ме извиняваш, навих си нещо на пръста:
    😀😀😃
    Аз с дявола от кръв и плът, ще легна!
    Защото зная, че и той ще се смили!
    Зад болката, когато те погледна,
    ще разбереш, че е човешко да сгрешиш!

    А в утрото - ще бъдем с бели ризи!
    Ще се опрем на черното перде!
    Ще го дръпна силно... и от корниза
    ще се посипят ярки цветове!

    Една дъга, отпред ще се покаже!
    Ще пофлиртува с нас, ще ни сближи!
    Ще те погледна във очите и ще кажа:
    - Любима моя! Моля те... Прости!
  • Леле майко... като за първокласничка е убийствено. В осми клас ще трябва да те чета с абонамент.
    А и сигурно повредата е в моя телевизор. Просто не ми е удобно на езика при четене.
  • Имаме си уважението с тях, Вале! Дългогодишно трупани навици

    Юри, когато осъзная че ме губи, на практика вече е изгубен😊 А твоята муза винаги радва. И не е само мен😃🌸

    Димо, веднага да се застраховам, че това стихче ми е от първи клас на прописването. Тоест, преди четири години
    Сега пак съм там, но втори срок🤭 "В" и "във" ми се налагат, само за да спазя ритъма. И аз гледам да ги избягвам, но не винаги ми се получава. Привет и от мен🤗
  • Представям си те на огнена колесница, теглена от Цербери, с чука на Тор в ръката и змии в косите Омесих митологиите, но не това е важното - някои жени са Огън и ти си една от тях!

    Едно питие🍸?
  • Стихотворението ти е силно, но свободата ти е дяволска, а дявола не дава свобода.
    Потърси отново Любовта!
  • Ммм, Мислител, и аз 😈🤭

    Дени, правя се, разбира се😃 Но не! За всеки случай да не пробва 😉

    Пак ме разкри, Генек, с това нагличко първо изречение, но!....Между нас да си остане. Поздрави 🤗
  • Много е хубаво, Ирина! 🌹 Но не вярвам лирическата да е толкова безпощадна! 😀 Няма ли прошка, втори шанс... Или да разбирам, че героят ти, е сгазил непоправимо лука! 😀
    Идва ми някаква муза, може и да излезе нещо свързано. 😀
  • кротко с демоните

    П.П. И аз първо щях да кажа Брррр
  • Супер яко! Дразни ме само на места, това ''във'' вместо ''в''. Но сигурно, така е прието в поезията. Лично аз го отбягвам, освен когато е необходимо. Но ти си знаеш. Гледам, че и други така пишат.
  • Интересна образност. Заинтригува ме още - "Когато осъзная, че ме губиш". Значи - Тя съзнава, че Той я губи? Тя му бяга, знае го, ама горкият наивник не усеща?
    А краят е знаменателен - вижда себе си като Дявола??? Отмъщава му като го прави гей? А иначе - женското в жената си е дяволско, факт. Природен...
    Много ми хареса - искрен изблик на женската същност, в красива форма.
  • Ей, Иринче!
    Ти не си Дявол! Правиш се
  • Бррр...
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??