Нищо лично
Когато осъзная, че ме губиш,
ще махна с пръст и в миг ще се явят
горгони, във мистерия забулени,
които ще обикна отведнъж.
Ще стихнат ветровете вихрогонни
в краката ми и аз ще се кача
в каляска ледена, и бясно ще препусна
по пътища, обратни на света.
Езици огнени ще спят на раменете ми
и демони ще ми устроят фарс,
във който Светлината се огъва
в ръцете на Цинизма. От екстаз.
Ще бруля със камшици ветровете
и неприлични думи ще крещя.
Защото свободата е изкуство
далеч по-смислено от любовта...
А ти ще тръпнеш малък, прозаичен...
И с жалката усмивка на човек,
потънал в нищото, живота си ще сричаш.
Като врабец с откраднато небе.
Неведоми са друмите Господни.
Не искай да ме срещаш втори път,
за да не лягаш (раболепен и удобен)
до Дявола. От плът и кръв.
© Ирина Колева All rights reserved.
