May 19, 2020, 11:05 AM
Нищо лично
Когато осъзная, че ме губиш,
ще махна с пръст и в миг ще се явят
горгони, във мистерия забулени,
които ще обикна отведнъж.
Ще стихнат ветровете вихрогонни
в краката ми и аз ще се кача
в каляска ледена, и бясно ще препусна
по пътища, обратни на света.
Езици огнени ще спят на раменете ми
и демони ще ми устроят фарс,
във който Светлината се огъва
в ръцете на Цинизма. От екстаз.
Ще бруля със камшици ветровете
и неприлични думи ще крещя.
Защото свободата е изкуство
далеч по-смислено от любовта...
А ти ще тръпнеш малък, прозаичен...
И с жалката усмивка на човек,
потънал в нищото, живота си ще сричаш.
Като врабец с откраднато небе.
Неведоми са друмите Господни.
Не искай да ме срещаш втори път,
за да не лягаш (раболепен и удобен)
до Дявола. От плът и кръв.
© Ирина Колева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ураганът отнася всичко по пътя си. И "нищо лично", разбира се.
-
)))
-
😉Нищо лично.
Благодаря ти, Искре 🌼 -
Мислено го минах и през месомелачка, Васе!.
И взе, че ми мина 🤩 -
Ма как да не е лично, ИринаКис!? Та ти човека го направи на юфка!? 😜
-
Благодаря, Бри!
А за коментарите на Юри и Георги, такива са, да. Всичко, което връща желанието за добро и светлина, е великолепно🥀🌞 -
Поглеждам те озадачена: "Цяла ли съм?!"
Ти ли покани в стаята щурците?
Ти ли бе този, който спа със Дявола
и си прострял дъгата на корниза?!
От хладните ти пръсти ли се ражда
усмивката ми? Или от желание...
Опирам чело в челото ти. Остани...
Аз нямам за какво да ти прощавам.
Юри, ако това не е изненада, не знам кое друго е! Приятна 🌸
Но за музите като казвам, не лъжа. Аз никога не лъжа 😍
Стойчо, благодаря ти! На страната на любовта и на оцеляването също 🌷
Пепи, каквото и да кажеш, няма да сбъркаш 🤗🌸 -
Събуждам се преуморена от цинизъм.
Студено е и сънищата ми болят.
А някой (без претенции за милостивост)
наметнал ме е със копринен шал.
И този шал ме връща на земята,
"просмуква" се в сърцето ми от лед,
задавя ме...усещам се да плача.
Защо съм вярвала, че жива съм без теб?!
За мен е удоволствие, Георги. Благодаря ти 🥀 -
Силно! Като заклинание... или заколение
се казваше?!
Поздравления! -
Когато чувствата са подложени на изпитание:природата е на страната на любовта!
Поздравления за написаното от теб, Ирина! -
Цвете, Лиа, Силве, пожелавам ви огнените каляски на любовта. Моята е ледена, на забрава...
Благодаря ви, момичета
🥰 -
Много е добро, Ирина. Усетих вятъра в косите ти и чух камшиците.
-
Дейка, митологиите може! Питиетата не😍
Чин чин 🍸🍸🍸🍸🥳
Руми, тя дяволската свобода не е от Дявола, от главата ми е
А и любовта сама ме намира. Обичам си ги и двете 😍🌸
Димо, не е чак толкова страшно. "Карам" с вериги още🤭 -
Вдъхновение, за летящи огнени истории. Прекрасна лирическа!
Не на всеки му се отдава да пише в такъв образ. -
Тоз дявол в теб събуди ангел бял
и той сега въм мен лети, лети.
Намятам те със мек любовен шал,
и нека видим Кой ще победи...
Дали цинизмите ще победят
онези думи с аромат на роза
с нежно розав, дъхав цвят,
дали ще стане стих от тази проза...
Дали от пламъците в теб ще заблести
една прекрасна, нежна пеперуда,
в която ти, в която ти, в която ти,
ще бъдеш в щастието свое луда...
И тези демони дали ще станат прах
пред ангелското галене с пера?
Защо да бъде всичко само грях,
Когато избор друг пред тебе има...
И ангелът във мен сега целува
със дъх горещ и шепне ти мечти...
Попитай се сама, дали си струва,
да бъдеш дявол в своите очи...
Позволих си и аз нещо тук на един дъх да излея... -
“Ще стихнат ветровете вихрогонни
в краката ми и аз ще се кача
в каляска ледена, и бясно ще препусна
по пътища, обратни на света.” !!!
Много хубаво! -
Ирина, разбрах те, но да ме извиняваш, навих си нещо на пръста:
😀😀😃
Аз с дявола от кръв и плът, ще легна!
Защото зная, че и той ще се смили!
Зад болката, когато те погледна,
ще разбереш, че е човешко да сгрешиш!
А в утрото - ще бъдем с бели ризи!
Ще се опрем на черното перде!
Ще го дръпна силно... и от корниза
ще се посипят ярки цветове!
Една дъга, отпред ще се покаже!
Ще пофлиртува с нас, ще ни сближи!
Ще те погледна във очите и ще кажа:
- Любима моя! Моля те... Прости! -
Имаме си уважението с тях, Вале! Дългогодишно трупани навици
Юри, когато осъзная че ме губи, на практика вече е изгубен😊 А твоята муза винаги радва. И не е само мен😃🌸
Димо, веднага да се застраховам, че това стихче ми е от първи клас на прописването. Тоест, преди четири години
Сега пак съм там, но втори срок🤭 "В" и "във" ми се налагат, само за да спазя ритъма. И аз гледам да ги избягвам, но не винаги ми се получава. Привет и от мен🤗 -
Представям си те на огнена колесница, теглена от Цербери, с чука на Тор в ръката и змии в косите Омесих митологиите, но не това е важното - някои жени са Огън и ти си една от тях!
Едно питие🍸? -
Стихотворението ти е силно, но свободата ти е дяволска, а дявола не дава свобода.
Потърси отново Любовта! -
Ммм, Мислител, и аз 😈🤭
Дени, правя се, разбира се😃 Но не! За всеки случай да не пробва 😉
Пак ме разкри, Генек, с това нагличко първо изречение, но!....Между нас да си остане. Поздрави 🤗 -
Много е хубаво, Ирина! 🌹 Но не вярвам лирическата да е толкова безпощадна! 😀 Няма ли прошка, втори шанс... Или да разбирам, че героят ти, е сгазил непоправимо лука! 😀
Идва ми някаква муза, може и да излезе нещо свързано. 😀 -
кротко с демоните
П.П. И аз първо щях да кажа Брррр -
Интересна образност. Заинтригува ме още - "Когато осъзная, че ме губиш". Значи - Тя съзнава, че Той я губи? Тя му бяга, знае го, ама горкият наивник не усеща?
А краят е знаменателен - вижда себе си като Дявола??? Отмъщава му като го прави гей? А иначе - женското в жената си е дяволско, факт. Природен...
Много ми хареса - искрен изблик на женската същност, в красива форма. -
Ей, Иринче!
Ти не си Дявол! Правиш се -
Бррр...
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Наде, Иво, Ангелче, привет ви 😍
Коментарите....Ах те, да❣