Мъничък и нежен,
гладък и полиран,
падналия кестен
в шепата повдигам.
Вятърът подмята
две листа безгласни.
На слънчевото лято
пламъчето гасне.
Нищо непривично.
Добрата стара песен.
Някой някого обича.
А навънка пак е есен...
© Нина Всички права запазени
Харесах!