Нищо ново
Решавам да съм тази вечер "ЗВЕЗДНА"
като една кралица на нощта,
но моят бляскав принц защо изчезна,
защо не ме почака след това?
А трябваше уж всичко да е розово
и трябваше да има и цветя,
а всичко беше тъй до болка сиво
и тръни, вместо рози, ми набра.
А после как, кажете, да съм звездна
и как да бъда бяла и добра,
щом вместо принц, на прага ми застава
една - несбъдната до край мечта.
И роклята, уж толкоз феерична,
е всъщност старият ми пеньоар,
и вместо замък - вкъщи си танцувам
около всички кухненски неща.
И идва "ПРИНЦЪТ" - сяда да вечеря,
а после идва малкият екран
и вместо да съм спящата принцеса,
аз всъщност съм му спящата жена.
И идва ми вълшебство да направя
и телевизора да стане лунен път,
ала е девет и започва Панорама
и трябва да е гробна тишина.
Е, принцеса не съм - няма и да стана,
ала и този, дето е до мен,
ще ме събужда всяка сутрин - не с целувка,
ала с "какво, за бога, ще ядем".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мони Манова Всички права запазени
