Решавам да съм тази вечер "ЗВЕЗДНА"

като една кралица на нощта,

но моят бляскав принц защо изчезна,

защо не ме почака след това?

А трябваше уж всичко да е розово

и трябваше да има и цветя,

а всичко беше тъй до болка сиво

и тръни, вместо рози, ми набра.

А после как, кажете, да съм звездна

и как да бъда бяла и добра,

щом вместо принц, на прага ми застава

една - несбъдната до край мечта.

И роклята, уж толкоз феерична,

е всъщност старият ми пеньоар,

и вместо замък - вкъщи си танцувам

около всички кухненски неща.

И идва "ПРИНЦЪТ" - сяда да вечеря,

а после идва малкият екран

и вместо да съм спящата принцеса,

аз всъщност съм му спящата жена.

И идва ми вълшебство да направя

и телевизора да стане лунен път,

ала е девет и започва Панорама

и трябва да е гробна тишина.

Е, принцеса не съм - няма и да стана,

ала и този, дето е до мен,

ще ме събужда всяка сутрин - не с целувка,

ала с "какво, за бога, ще ядем".