22.07.2018 г., 0:36 ч.

Нищо по-хубаво 

  Поезия
400 1 0
НИЩО ПО-ХУБАВО
На търговската площ на пазара
две клетки за котки лежаха.
В едната едра, наежена, бяла,
а в другата – сива, ръмжаща.
Не харесваха ареста си строг.
Искаха си отново свободата.
Правеха скок, подир скок,
но клетките затворени бяха.
Бялата легна, жално се молеше:
„Отвори ми вратите, момче!
Чакат ме малките ми котета. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Предложения
: ??:??