Бе от ясно по-ясно, че всичко е само игра.
До абсурд невъзможна, и затуй съблазнителна свалка.
Поиграхме на стария лов между мъж и жена.
Нищо повече. Нищо по-малко.
А дали бе любов? Не разбрахме - от страх и инат
и до края не се изживяхме, нима не е жалко.
А телата се искаха, чак прималели от глад.
Нищо повече. Нищо по-малко.
Че от демона в теб те спасявам, се лъжех сама,
както принца спасила онази наивна русалка.
Не съблякох пред тебе снага, но разголих душа.
Нищо повече. Нищо по-малко. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация