Нищо повече
Бе от ясно по-ясно, че всичко е само игра.
До абсурд невъзможна, и затуй съблазнителна свалка.
Поиграхме на стария лов между мъж и жена.
Нищо повече. Нищо по-малко.
А дали бе любов? Не разбрахме - от страх и инат
и до края не се изживяхме, нима не е жалко.
А телата се искаха, чак прималели от глад.
Нищо повече. Нищо по-малко.
Че от демона в теб те спасявам, се лъжех сама,
както принца спасила онази наивна русалка.
Не съблякох пред тебе снага, но разголих душа.
Нищо повече. Нищо по-малко.
И я търсеше твойта обидена гордост на Мъж
както търси бездомно кутре изтривалка
И в уюта й свита, за кратко преспа неведнъж.
Нищо повече. Нищо по-малко.
Само кадър излишен от зле съчинен епизод,
прекратен изведнъж и дори без сцена финална -
аз за теб, ти за мен си останахме в този живот
Нищо повече. Нищо по-малко.
Само рядко понякога, като коварна змия
спомен с твоето име в съня ми се стрялка
Хапе бързо сърцето, после смътно кърви ми деня.
Нищо повече.
И вече по-малко ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
