10.01.2009 г., 0:26

Нищо повече не мога да направя

1.4K 0 3
 

Не остана вече нищо,

което да направя,

за да спечеля любовта ти.

                      Борех се толкова време.

И какво ли не правех,

как ли пред теб не се унижавах.

 

Маски лъжовни и

признания любовни.


Усмивки чаровни и

клетви отровни.


Море от чувства и

гневни, и страстни.

И остриета в сърцето,

болезнени и ужасни.


И океан от любов.

И следи -

пясъчни сухи сълзи...

И извор на омраза,

и айсберг от замръзнали мечти.


И водопад от падащи надежди.
Забравени тъжни копнежи...


Всичко ти показах.
Как ли обичта си пред теб не доказвах.

 

Всичките красоти на света,

в образа на болката,

на любовта.

 

И залеза самотен и студен,

и изгрева на слънчевия ден.


И възвишенията на планините,

и светлината на звездите.


И мощта на луната,

и на слънцето топлината...


Всичките тайни на земята.

 

Всички мои сълзи

мога да излея върху теб

като бурни морски вълни.

И пак ще продължава да ме боли.

 

 

И бих продължавала за теб да се боря,
само ако знаех какво още да сторя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не си заслужава да се бориш за него,ако наистина те иска,той някой ден ще се бори за теб... Жулли е права,остави го,той сам ще разбере какво е загубил ...Успех
  • Все едно за мен е писано, чувствам абсолютно същото. Страхотно е, наистина!
  • Остави го! Хареса ми.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...