severianin (Валентин Чернев)
417 677
30.05.2012 г., 23:01 ч.

Нищото 

  Поезия
530 0 4

НИЩОТО

 

         “Това е всичкото, което

           е част от нищото”

                            Велин ГЕОРГИЕВ, “Небесен докер”

 

         “Може да е нищо, но е мое.

                            Сесар КАЛВО, Перу

 

 

Живот от ден до пладне...

Всъщност нищо –

нетраен миг от вечност, кратък сън.

Мечти, любов, деца. Едно огнище

под стряха – ако завали навън.

 

И толкова – една въздишка глуха,

листо напролет, есен – влажен мъх,

внезапен дъжд, попил в земята суха,

и шепа сняг, стопена с топъл дъх.

 

И само толкова – стотина стиха,

усещане, че може би си бил,

но си си тръгнал тягостно и тихо –

недоживял, до края не открил

това, което може би насища

със смисъл сложния ни земен дял.

 

Но диря, памет, зов и отклик – нищо

не е след тебе знак, че си живял.

 

Но нищо или не – то пак е мое:

роса в тревата, в клона вятър свеж,

невидим звън кристален, сянка в зноя,

или случайно доловен ехтеж,

или мъгла над топло пепелище,

дълбок покой и спомен мълчалив...

 

Аз имам само моето си нищо.

Дано ми стигне докато съм жив!

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??