Нищото
НИЩОТО
“Това е всичкото, което
е част от нищото”
Велин ГЕОРГИЕВ, “Небесен докер”
“Може да е нищо, но е мое.
Сесар КАЛВО, Перу
Живот от ден до пладне...
Всъщност нищо –
нетраен миг от вечност, кратък сън.
Мечти, любов, деца. Едно огнище
под стряха – ако завали навън.
И толкова – една въздишка глуха,
листо напролет, есен – влажен мъх,
внезапен дъжд, попил в земята суха,
и шепа сняг, стопена с топъл дъх.
И само толкова – стотина стиха,
усещане, че може би си бил,
но си си тръгнал тягостно и тихо –
недоживял, до края не открил
това, което може би насища
със смисъл сложния ни земен дял.
Но диря, памет, зов и отклик – нищо
не е след тебе знак, че си живял.
Но нищо или не – то пак е мое:
роса в тревата, в клона вятър свеж,
невидим звън кристален, сянка в зноя,
или случайно доловен ехтеж,
или мъгла над топло пепелище,
дълбок покой и спомен мълчалив...
Аз имам само моето си нищо.
Дано ми стигне докато съм жив!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
