Нищото
НИЩОТО
“Това е всичкото, което
е част от нищото”
Велин ГЕОРГИЕВ, “Небесен докер”
“Може да е нищо, но е мое.
Сесар КАЛВО, Перу
Живот от ден до пладне...
Всъщност нищо –
нетраен миг от вечност, кратък сън.
Мечти, любов, деца. Едно огнище
под стряха – ако завали навън.
И толкова – една въздишка глуха,
листо напролет, есен – влажен мъх,
внезапен дъжд, попил в земята суха,
и шепа сняг, стопена с топъл дъх.
И само толкова – стотина стиха,
усещане, че може би си бил,
но си си тръгнал тягостно и тихо –
недоживял, до края не открил
това, което може би насища
със смисъл сложния ни земен дял.
Но диря, памет, зов и отклик – нищо
не е след тебе знак, че си живял.
Но нищо или не – то пак е мое:
роса в тревата, в клона вятър свеж,
невидим звън кристален, сянка в зноя,
или случайно доловен ехтеж,
или мъгла над топло пепелище,
дълбок покой и спомен мълчалив...
Аз имам само моето си нищо.
Дано ми стигне докато съм жив!
© Валентин Чернев All rights reserved.
