20.04.2019 г., 9:49

Нищото е нещо

1.9K 0 0

Празнота, нищо и още празнота 

От дупката в гърдите си гризе 

Какво ядеш от душевната нищета, 

като там вече чувство не расте?? 

 

Уж не усещам вече, а това боли 

Парадокс! И нищото се увеличава

Няма го, а цялото ми сърце обви

Тази празнина все ме озадачава

 

Няма ме, не съм била даже изтрита

Преди имало ли ме е изобщо, умувам 

О, ти - лакома празнота, ненаситна, 

спри да ядеш, което не съществува! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...