Празнота, нищо и още празнота
От дупката в гърдите си гризе
Какво ядеш от душевната нищета,
като там вече чувство не расте??
Уж не усещам вече, а това боли
Парадокс! И нищото се увеличава
Няма го, а цялото ми сърце обви
Тази празнина все ме озадачава
Няма ме, не съм била даже изтрита
Преди имало ли ме е изобщо, умувам
О, ти - лакома празнота, ненаситна,
спри да ядеш, което не съществува!