Нито светица, нито грешница
Добър ден, любов бездомна,
на колене заставам, за прошка моля
и сълзите, и усмивките ти помня,
нараних те, но и бях истински твоя.
Не се мъчи, не е в теб вината,
колко по-добри от тебе подлудих,
но така орисана е жената -
да греши, а после да признае: "Сгреших."
Ако можех времето да върна
или поне за малко часовникът да спре,
гръб нямаше така да ти обърна,
дори грехът да ме зове...
Но не знам защо се оправдавам
и паля през сълзи свещица
като за пореден път осъзнавам,
че не съм нито грешница, нито светица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванеса Всички права запазени
Но не се съмнявам, че ще ми харесат 