NO EXIT
Заблъсках се в решетките!...
... как исках да изляза!
И блъсках се, и блъсках -
лицето си размазах...
И без лице не спирах,
и блъсках, и крещях,
и без глас останах,
но отново не успях!...
Ръцете си изкълчих
от здравото желязо,
очите ми останаха
да гледам да изляза...
Когато се стопиха
и те от пот и жажда,
единствено остана
сърцето в мен, но празно...
Умът ми свеж и бистър
в момент на замъгление
разбра онази истина -
Небето е спасение!!!
2005г.
© Елица Василева Всички права запазени