27.11.2006 г., 0:38

No face , only shadow

939 0 2
Безлики и уморени рицари
сновяха около мен
достатъчно ли бях безлика и аз
че им вярвах?
Подай ми снопче светлина
за да мога да горя , да тлея
подай ми шепа тишина
за да мога себе си да намеря.
Колко глуха бях и аз
за да чувствам "обичам те"
като бледа дъга
над теб се извисявах.

Мрака ли уби света
и спряха хората да вярват
в чудесата на ноща
ех , а аз още се надявам.

Тихичко гали ме , самота
тихо за да не те чуе някой
галиш обаче онази грапавина
маската ми на лицето.

Че маската се носи за да крие
някаква ужасна гледка
иначе срамът ми няма да изпие
важна е всяка единствена клепка?

Колко единствени може да има
обърквам се в тази уникалност
колкото мнима е тази картина
огледалната пречупена реалност.

Може ли още да съм тук
и да имам в гърдите барут
тъпчи по навътре , звук
хвани честота на моето сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...