27.11.2006 г., 0:38

No face , only shadow

938 0 2
Безлики и уморени рицари
сновяха около мен
достатъчно ли бях безлика и аз
че им вярвах?
Подай ми снопче светлина
за да мога да горя , да тлея
подай ми шепа тишина
за да мога себе си да намеря.
Колко глуха бях и аз
за да чувствам "обичам те"
като бледа дъга
над теб се извисявах.

Мрака ли уби света
и спряха хората да вярват
в чудесата на ноща
ех , а аз още се надявам.

Тихичко гали ме , самота
тихо за да не те чуе някой
галиш обаче онази грапавина
маската ми на лицето.

Че маската се носи за да крие
някаква ужасна гледка
иначе срамът ми няма да изпие
важна е всяка единствена клепка?

Колко единствени може да има
обърквам се в тази уникалност
колкото мнима е тази картина
огледалната пречупена реалност.

Може ли още да съм тук
и да имам в гърдите барут
тъпчи по навътре , звук
хвани честота на моето сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...