13.04.2007 г., 8:49 ч.
Но как да кажа плахо:"Престани!"
Но как да кажа плахо: "Престани!"
затуй, че тъй жестоко ме измъчваш,
когато ти сърцето ми плени,
но защо и хлад към мен излъчваш?
Поисках сам да бъда тъй поробен -
само заедно с теб да падам,
но мракът черен, с хлад надгробен
ме кара непрекъснато да страдам,
защото, вместо с теб, живея с него,
че твоята любов сърцето ми отне:
гине мълчаливо мойто его,
бизсилно срещу твойто злобно: "Не!"
- Добре те чувам и цъфтя чрез теб,
защото аз превърнах те във Феб.
© Валери Рибаров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
На всички благодаря за участието в обсъждането на текста!
-
Прав си,Валери,така е!
-
Здравей, Георги!
С теб, а и с всички останали искам да споделя нещо важно. Не просто наблюдавам, а участвам в процес на диференциране между авторите, който тече и много бавно и на твърде ниско равнище. Когато се знае това, нещата могат да тръгнат и по-организирано. Забележете! Ние още не се познаваме, а гнойна кръв тече от тялото на българската творческа интелигенция. Но горе долу е налице и най-обща ориентация, чрез текстовете, които публикуваме. Подкрепата, която си даваме, критиката на текстовете, обясняване на процесите - всичко това е малка част от предстоящото обединяване на интелигенцията, за да може да се тръгне и по пътя на творчеството. -
Здравей, Мойра!
Отговорих ти така, че да разбереш възхищението ми от постанвовката, която си направила именно в духа на текстта. Много пъти съм изразявал адмирации за интелектуалните ти възможности... -
Амин!!!
-
Ами, Светославе...щом ме питаш, ще ти отговоря.
Ти не завиждаш на това какво сме направили, а как точно сме го направили.Завиждаш на сплотеността, на човечността, на приятелски подадената ръка, неща които много хора, включително и ти не успявате да асимилирате, че са възможни. Но лошото е когато от завистта се ражда злобата стремяща се да унищожи и малкото хубаво нещо което може да се случи на някого.
Ето...на това аз казвам нахалство! -
Не коментирах текста ти, Валери, беше друго по-скоро асоциация... но може би ще е по-добре да не продължавам, че има верочтност пак да не стане ясно!
Иначе текста ти е хубав. Поздрави от мен! -
Хубаво е,хареса ми,Валери! Поздрав!
-
Ех, писателче...Явно прекрасните съавторски стихосбирки, които издадохме с помощта на Валери доста са те подразнили, та зависта и злобата ти пръскат отрова из целия сайт.Колкото и да ти се иска да опорочиш всичко, няма да успееш. Навярно много, ама много ти се иска това да се окаже просто една измама, но ще те разочаровам...Дори не подозираш колко си смешен и жалък в нашите очи.
Валери..Текста ти е прекрасен!Благодаря ти за всичко, което правиш за нас! -
Е, не знам къде да си намеря място от смях...
Не знам, ей сега и аз ще цъфна. -
Здравей, Мойра!
Ти първо се съгласяваш с коментара ми, който е отговор на Мери и след това се захващаш да ме изпиташ по текста, който съм написал. Ти се очудваш на възможността героинята да е казала:"Не!" при положение, че цялата фабула се гради на това "Не!", чрез което тя го е направила Бог на любовта. По такъв начин ти едновременно казваш и "Да!" и "Не!", с което кандидатстваш за тлавна героиня на сонета. Дали правилно съм те разбрал. Но каквото и да кажеш, то вече няма да има значение, защото едновременно с едното от двете, ще кажеш и другото. Мерси! -
Не мога да не се съглася за присъствието на нюанси в често изричаните "Не-та", но тук всъщност моето учудване иде от възможността тя да е казала "Не"... да не би ти да не си чул добре, а?
И още един въпрос, какво ако беше казала "Да"? Дали и тук по презумпция няма да допуснем известни нюанси? -
Женското "Не!" е така богато нюансирано Мери, че може да присъства навсякъде, дори и когато жената иска да каже:"Да!"
-
Чел съм този твой афоризъм, Цветане. Говорим за едно и също.
-
Финалът обобщава възпроизовдството на любовното чувство Велина, което е непосредствена опосредованост между двамата, възвисявайки ги непрекъснато.
-
Така е, Роси! Тук любовното чувство е показано в прехода между двете му страни - позитивното и негативното, отричайки непрекъснато негативността, което е по-сложно представяне, но пък е по-земно.
-
Злобно"Не" в смисъл нахъсено... "-ващо"?
-
Имам един афоризъм, в който посочвам, че в мъката обичаме и в радостта страдаме. Четейки този текст, си спомних за него.
Поздрави! -
- Добре те чувам и цъфтя чрез теб,
защото аз превърнах те във Феб.
!!! -
Разширяваш емоционалния диапазон, Валери. Текстове от този тип повече ми харесват.
Поздрави за сонета!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ти имаш чудесната възможност да наблюдаваш как обречените поколения сред пишещите затъват в собствените си капани като от същността правят повод, а по отношение на този пък повод не могат да кажат нищо друго освен да го подменят със собствената си злоба. Ето защо върху плещите на твоето поколение лежат много отноворни задачи - да се обърнете с лице към проблемите на обществото и да се готвите за тяхното разрешаване. През това време илюзорните хора ще умрат, но ще оставят тежкото наследство на пропуснатите възможности.