13 апр. 2007 г., 08:49

Но как да кажа плахо:"Престани!"

1.4K 0 21



 

Но как да кажа плахо: "Престани!"

затуй, че тъй жестоко ме измъчваш,

когато ти сърцето ми плени,

но защо и хлад към мен излъчваш?

Поисках сам да бъда тъй поробен -

само заедно с теб да падам,

но мракът черен, с хлад надгробен

ме кара непрекъснато да страдам,

защото, вместо с теб, живея с него,

че твоята любов сърцето ми отне:

гине мълчаливо мойто его,

бизсилно срещу твойто злобно: "Не!"

- Добре те чувам и цъфтя чрез теб,

защото аз превърнах те във Феб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Спарки!
    Ти имаш чудесната възможност да наблюдаваш как обречените поколения сред пишещите затъват в собствените си капани като от същността правят повод, а по отношение на този пък повод не могат да кажат нищо друго освен да го подменят със собствената си злоба. Ето защо върху плещите на твоето поколение лежат много отноворни задачи - да се обърнете с лице към проблемите на обществото и да се готвите за тяхното разрешаване. През това време илюзорните хора ще умрат, но ще оставят тежкото наследство на пропуснатите възможности.
  • На всички благодаря за участието в обсъждането на текста!
  • Прав си,Валери,така е!
  • Здравей, Георги!
    С теб, а и с всички останали искам да споделя нещо важно. Не просто наблюдавам, а участвам в процес на диференциране между авторите, който тече и много бавно и на твърде ниско равнище. Когато се знае това, нещата могат да тръгнат и по-организирано. Забележете! Ние още не се познаваме, а гнойна кръв тече от тялото на българската творческа интелигенция. Но горе долу е налице и най-обща ориентация, чрез текстовете, които публикуваме. Подкрепата, която си даваме, критиката на текстовете, обясняване на процесите - всичко това е малка част от предстоящото обединяване на интелигенцията, за да може да се тръгне и по пътя на творчеството.
  • Здравей, Мойра!
    Отговорих ти така, че да разбереш възхищението ми от постанвовката, която си направила именно в духа на текстта. Много пъти съм изразявал адмирации за интелектуалните ти възможности...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...