23.08.2019 г., 19:43 ч.

Но като див уханен дъжд 

  Поезия » Любовна
1214 8 13

Но като див уханен дъжд

 

 

Трепкат пак звездици южни,

поточе нейде ромони...

Дните са бездънно тъжни,

че моя рицар ме рани...

 

 

И печал гръдта раздира

от този блян неутолен...

Сякаш никой не разбира,

какво е този мъж за мен...

 

 

Но като див уханен дъжд

с нежност аз ще го посипя...

Тъй жарко, с поглед неприсъщ

аз към него ще пристъпя...

 

 

И нека милост осени

него, мен и всички твари...

Че луната чак ще се свени

в толкоз огън да ни свари...

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Танче!
    Много ме трогваш...
  • Благодаря ти, Марианка!
    Много ценя твоето мнение...
  • Благодаря ти, Дани!
    Усмивка и за теб...
  • !!!
  • Любима...
    Благодаря ти!
    Благодаря ти, Стойчо!
    В същото разположение на духа съм...
  • Представям си замък през петнадесети век и при музикален съпровод как благородни дами четат писма с любовни мадригали...
  • Искряща страст, красива тъга...Просто моята Нежност!
  • Никалас...
    Не ми трябват думи...
    Стига ми, че си тук...
    Благодаря ти!
    Гавраил...
    Харесвам коментарите ти...
    Винаги си добре дошъл...
    Благодаря ти!
    Светуче...
    Миличка...
  • Любов като стихия!Сякаш бентът от условности се скъсал и през разрушената му стена се изливат талази от обич.
    Поздрав за хубавия стих!
  • Светла ти направо ме изумяваш, аз просто незнам, нямам думи. Няма какво да кажа, ъкаквото и да кажа, малко ще е. Поздравления!!!..... ❤🇧🇬
  • Благодаря ти, Вили!
    Накара ме да се усмихна...
    Благодаря ти, Ангелче!
    Толкова си миличко...
  • Пожелавам ти последния ред на последния стих да се сбъдне
    Поздрави, Светле.
  • Благодаря ти, Жени!
    Много ме трогва това, което правиш...
Предложения
: ??:??