23.08.2019 г., 19:43

Но като див уханен дъжд

1.6K 8 13

Но като див уханен дъжд

 

 

Трепкат пак звездици южни,

поточе нейде ромони...

Дните са бездънно тъжни,

че моя рицар ме рани...

 

 

И печал гръдта раздира

от този блян неутолен...

Сякаш никой не разбира,

какво е този мъж за мен...

 

 

Но като див уханен дъжд

с нежност аз ще го посипя...

Тъй жарко, с поглед неприсъщ

аз към него ще пристъпя...

 

 

И нека милост осени

него, мен и всички твари...

Че луната чак ще се свени

в толкоз огън да ни свари...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...