Aug 23, 2019, 7:43 PM

Но като див уханен дъжд

  Poetry » Love
1.6K 8 13

Но като див уханен дъжд

 

 

Трепкат пак звездици южни,

поточе нейде ромони...

Дните са бездънно тъжни,

че моя рицар ме рани...

 

 

И печал гръдта раздира

от този блян неутолен...

Сякаш никой не разбира,

какво е този мъж за мен...

 

 

Но като див уханен дъжд

с нежност аз ще го посипя...

Тъй жарко, с поглед неприсъщ

аз към него ще пристъпя...

 

 

И нека милост осени

него, мен и всички твари...

Че луната чак ще се свени

в толкоз огън да ни свари...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...