Но като див уханен дъжд
Но като див уханен дъжд
Трепкат пак звездици южни,
поточе нейде ромони...
Дните са бездънно тъжни,
че моя рицар ме рани...
И печал гръдта раздира
от този блян неутолен...
Сякаш никой не разбира,
какво е този мъж за мен...
Но като див уханен дъжд
с нежност аз ще го посипя...
Тъй жарко, с поглед неприсъщ
аз към него ще пристъпя...
И нека милост осени
него, мен и всички твари...
Че луната чак ще се свени
в толкоз огън да ни свари...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Асенова Все права защищены
