23 авг. 2019 г., 19:43

Но като див уханен дъжд

1.6K 8 13

Но като див уханен дъжд

 

 

Трепкат пак звездици южни,

поточе нейде ромони...

Дните са бездънно тъжни,

че моя рицар ме рани...

 

 

И печал гръдта раздира

от този блян неутолен...

Сякаш никой не разбира,

какво е този мъж за мен...

 

 

Но като див уханен дъжд

с нежност аз ще го посипя...

Тъй жарко, с поглед неприсъщ

аз към него ще пристъпя...

 

 

И нека милост осени

него, мен и всички твари...

Че луната чак ще се свени

в толкоз огън да ни свари...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...