6.07.2008 г., 9:33 ч.

Но кой ли ще ме пита 

  Поезия
534 0 13

Жетва е...
По жетва жегата убива ни по малко...
И бавно се изнизват в кървав кръговрат
изгубените мигове, безпрецедентно...
Напускам ли?!
Не искам да заспивам тази нощ.
Защото ме е страх да не заспя за дълго.
И само червеи след мен, и прах,
ще бъдат безрезервно ценни...
Нима си тръгва лятото на моя сив живот?
Нима след него есента на прага ще почука?
Ще я дочакам ли?! Или...
По жетва ще си тръгна?!
... Не съм готова, знам, за този път,
че имам още много за довършване...
Но кой ли ще ме пита?!

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??